Измененията на климата и застрашеният баланс на околната среда

  Измененията на климата и застрашеният баланс на околната среда постановиха предприемането на незабавни ограничения за ограничение на следствията от замърсяващите действия на планетата. Предизвикателствата изискват незабавна декарбонизация във всички сфери на международната стопанска система. А вероятното решение е огромното нахлуване на възобновимите енергийни източници. Развитието на водородните технологии и потреблението на зеления водород като енергиен източник на бъдещето могат оптимално да оползотворят капацитета на ВЕИ, спомагайки за реализиране на неутрална във връзка с климата стопанска система. Енергийно ефикасните технологии, свързани с водорода, неизбежно ще смекчат въглеродния отпечатък в атмосферата. С приложението им и по-специално на зеления водород индустриалният и високотехнологичният браншове ще осъществят огромни спестявания на CO2. Внедряването на водорода към Топлоелектрическа централа, построяването на пасивни здания без обособяване на нездравословни излъчвания, посредством инсталиране на електролизни системи за атомна инфраструктура в композиция със слънчеви панели, и поетапната подмяна на стандартните горива в другите индустриални и индустриални процеси са пътищата за реализиране на европейските екологичните правила и цели за декарбонизация. Още по тематиката Водородни технологии 5 март 2023 Членовете на Балканския водороден клъстер са се заели със основаването на визия и създаването на нови софтуерни решения за внедряване на водорода като енергиен източник в България, на Балканския полуостров и в Европа. Сдружението си слага за цел да подкрепя научните проучвания в региона на водородните технологии и да предизвиква тяхното внедряване във всички индустриални процеси в обществения и частния бранш. Балканският водороден клъстер е окуражен да си сътрудничи с предприемачеството в тази област в страните от Балканския полуостров, Югоизточна Европа и ЦентралнаАзия. Сдружението споделя опцията в България да се изградят водородни долини. Тяхната съществена цел е да разреши понижаване на зависимостта от фосилни горива, посредством произвеждане на високоенергийно и чисто гориво за лични потребности. Това ще усъвършенства енергийните разноски и ще обезпечи енергиен баланс и резистентност в българската енергетика. Чистата атомна стопанска система ще има основна роля в енергийния преход и постигането на климатична индиферентност с решенията за нововъведения и софтуерно развиване, които дава. Чистият водород, именуван още „ зелен “ водород, се създава посредством електролиза с сила от ВЕИ. При този развой не се емитират парникови газове, което дефинира зеления водород като горивото на бъдещето. Балканският водороден клъстер насочва напъните си към постигането на устойчива система за подвижност и нулеви CO₂ излъчвания, посредством използването на зелен водород в промишлеността и превоза. Сдружението сполучливо е спомогнало за внедряването на водородни технологии на територията на България и Турция. Негови представители партнират в реализацията на няколко европейски стратегии. Една от тях е фокусирана върху решаването на две значими задания в границите на устойчивия енергиен преход – нуждата от запазване на сила за превъзмогване на дефицита в интервалите, когато електрическата енергия от възобновими източници не може да покрива търсенето и преправянето на биогенните останки. Енергията от регенеративни източници се употребява за генериране на високоенергийна атомна плазма, която се насочва за разграждане на биогенни боклуци, освобождение на силата, съдържаща се в тях, и следващо генериране на синтетични алкохоли. Така силата за генериране на атомна плазма, както и химическата сила на остатъците, се съхраняват и могат неведнъж да бъдат прилагани. Другият европейски план, по който работи сдружението в обединяване с сътрудници от 6 страни, три проучвателен организации и Агенцията за поощряване на европейските проучвания, си слага за цел да увеличи публичната информираност и доверие към водородните технологии и техните систематични изгоди. Проектното предложение с акроним (HYPOP) – “HYdrOgen Public OPiniOn and accePtance ” получи високата оценка на Европейската комисия, заради значимостта му на районно, национално и европейско равнище. Проектът е със устрема да разпространява изгодите от систематичното приложение на водородните технологии. Балканският водороден клъстер се ангажира да подкрепи създаването на знаци за оценка на обществения витален цикъл на водородните технологии в България, на Балканския полуостров и в Европа. Последващото нахлуване на независимото произвеждане на водород на локално равнище доста ще увеличи виталния стандарт на популацията и ще спомогне за понижаване на енергийната беднотия. Добрите практики при внедряването на водородните технологии ще ускорят постигането на декларираната цел за климатична индиферентност на европейския континент до 2050 г.